Това е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза), причинявано от вирус от семейство Flaviviridae. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комарите и клинично се демонстрират с енцефалит
Вектори на заболяването са комари от род Culex. Боледуват основно птици, но също така и хора, коне, кучета, котки, прилепи, скунксове, катерици, алигатори. Заразяват се след ухапване от комар и доста по-рядко от кърлеж. Заболяването при проява протича с грипоподобна симптоматика. При по-тежките случаи се наблюдава възпаление на мозъка (енцефалит). Смъртността при хората е ниска и в повечето случаи заболяването протича безсимптомно – 80% преболедуват без да показват клинична изява, а смъртността е в рамките на 10% от боледуващите с проявени клинични признаци.
За пръв път вирусът е изолиран през 1937 година при болна жена с висока температура. Това се случва в бившата провинция Западен Нил на Уганда при изследване на заболяването жълта треска. При следващи проучвания се установяват антитела у хора от екваториална и средиземноморска Африка, Индия и Израел. В Египет например е установено, че в около 90% от населението над 40-годишна възраст се откриват антитела срещу вируса. За първи път в Европа заболяването е регистрирано в Албания през 1958 година при двама граждани на страната.
В България вирусът е открит през 60-те години на 20 век в комари от района на езерото Сребърна и Бургаското езеро. За същия период заболяване е регистрирано и при хора (3 случая), прелетни птици (2 случая) и домашни животни (1 случай). Случай на западнонилска треска е регистриран в инфекциозно отделение на МБАЛ Шумен през август 2002 година. Човекът е починал от енцефалит и вероятно се е заразил при скорошно пребиваване в Румъния. В края на 2010 г. са открити серологично положителни проби от пет магарета в Шабла и три коня в Старо Оряхово. Няколко години по-късно, през 2015 г., са регистрирани три случая на заболяването при хора като последният от тях е вероятно първият случай на заразен пациент, ухапан от комар в България.
Сезонност
Пикови месеци за летежа на комарите в Централна Европа са от май до септември. В южния климат, характеризиращ се с високи температури, западнонилската треска може да се появи през цялата година. Европейските вектори са активни главно по време на тъмната част на денонощието, оставайки неактивни през деня. Мигриращите птици са основен инструмент в разпространението на вируса в умерените област по време на пролетната си миграция. В Европа вирусът на западнонилската треска се ограничава в два основни вида цикли и екосистеми:
• силватичен (див) цикъл – обикновено възниква във влажните зони, богати с вектори и множество видове прелетни птици
• синантропен (градски) – заразяват се домашните птици и комарите от видовете Culex pipiensи Culex modestus.
Поради бързопреходната виремия заразяването от човек на човек посредством ухапване от комар, макар и теоретично да е възможно, на практика не се осъществява. Подобно е и при всички останали бозайници.
През последните няколко години са описани няколко случая на заразяване от човек на човек чрез кръвопреливане или трансплантация на орган.Описано е и заразяване на новородено бебе от инфектирана майка при кърмене или трансплацентарно по време на бременността. През 2003 г. двамата мъже са инфектирани след трансплантация на стволови клетки. При проучване, проведено в Румъния, е установено, че само един на всеки 325 лица, изложени на болестта чрез ухапване от заразени комари, действително развива клинични симптоми. Това показва, че голям брой от инфекциите протичат субклинично.
При птиците
Много видове птици са резистентни на болестта. Голяма част от тях обаче са възприемчиви като един от най-възприемчивите видове е американската врана.
При домашни птици
Кокошките не боледуват с проява на клинични признаци. Патиците и гълъбите обаче развиват симптоми, подобни на тези, наблюдавани при дивите птици.
При хората
Инкубационният период при хората е в рамките на 3 – 14 дни, но обикновено продължава 3 – 6 дни. При хората клиничните признаци не са показателни.
• Приблизително 80% от заразените хора не показват никакви симптоми.
• На всеки пет души заразени със Западен Нил, един е с леко заболяване, обикновено с продължителност от три до шест дни. В повечето случаи има само лека инфекция с грипоподоби прояви.
• При по-тежки инфекции има главоболие, висока температура, скованост на врата, ступор, дезориентация, тремори, гърчове, мускулна слабост и парализи. При някои хора, особено възрастните причинителят на Западен Нил предизвиква асептичен менингит и енцефалит, които често са фатални. Смята се, че 1 на 150 лица, заразени с вируса на Западен Нил развиват по-тежка форма на болестта. Симптомите на тежко заболяване може да продължат няколко седмици, въпреки че неврологични последици могат да останат цял живот.
За наличието на вируса причиняващ Западен Нил се вземат проби от околната среда, чрез залагане на ловилки за комари, кръвни проби от птици, лабораторно изследване на мозъчна тъкан (проби от главен и продълговат мозък) от намерени умрели птици и други гръбначни животни. При изследване на кръвни серуми пробата се изследва за наличие на антитела, чрез методите имунохистохимия или ELISA. Вирусологичното изследване включва изолиране и култивиране на вируса, а така също и залагане на биологична проба при опитни животни.
Възможността вируса да се предаде посредством преливане на кръв налага въвеждането на задължителен скрининг на донорска кръв в засегнати от заболяването страни и райони. Превенцията включва дори и отлагане на кръводаряването от донори пребивавали в стационарни за заболяването райони или райони с нови огнища.
Избягването на ухапванията от комарите е най-лесният начин за предпазване от заболяването.
• Да се минимизира времето на открито надвечер, когато комарите са най-активни. При разходки на открито да се носят дрехи с дълъг ръкав и дълги панталони, замрежване на прозорците, използване на уреди и препарати за домашна дезинсекция.
• Използване на репеленти за кожата.
Карта на сайта