Световният ден за борба с хепатита се провежда всяка година на 28-и юли, като на този ден светът се обединява около темата за борбата с широкоразпространената инфекция с цел повишаване осведомеността за вирусните хепатити сред обществеността.

Мотото на Световната здравна организация през 2025 г. е:

„ДА ГО РАЗБИЕМ! ЗАПОЗНАЙ СЕ С ФАКТИТЕ. ТЕСТВАЙ СЕ!“  и поставя акцент върху неотложността на действията и усилията, необходими за премахване на хепатита като заплаха за общественото здраве до 2030 г. Всяка минута 2 души умират от чернодробни заболявания, свързано с хепатит, за което е необходимо да се повиши осведомеността на обществото за риска от заболяване и свързаните с него чернодробни усложнения и рак.

В тази връзка, в периода от 21.07 до 28.07.2025 г. РЗИ – Варна организира следните дейности :

• В сградата на РЗИ-Варна ще се приемат желаещи граждани за изследване на ет. 9 к-т 908 от 09-16.00 ч.

• В Музей на здравето в РЗИ-Варна на 25.07.2025 г. (петък) и на 28.07.2025 г. (понеделник) от 10.00 ч. до 12.00 ч. ще се проведе беседа и ще се прожектират видеофилми на тема Хепатити с раздаване на здравно-образователни материали.

Участието е изцяло доброволно и може по всяко време да откажете изследване за заразеност с хепатит.

Всички интересуващи Ви въпроси можете да зададете по време на тестването.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ВИРУСНИТЕ ХЕПАТИТИ?

От инфекциозните хепатити особено важно значение имат вирусните хепатити. Те се причиняват от:
• хепатитен вирус А (HAV);
• хепатитен вирус В (HBV);
• хепатитен вирус С (HCV);
• хепатитен вирус D (HDV);
• хепатитен вирус Е (HEV);

Тези вируси се означават като хепатотропни вируси (насочени към черния дроб). HBV е ДНК – вирус, а останалите хепатотропни вируси (HAV, HCV, HDV, HEV) са РНК – вируси. HDV e “фалшив” вирус – за инфектирането и размножаването му в чернодробните клетки са необходими вирусните частици на HBV.

Основен механизъм на заразяване с HAV и HEV е фекално-оралният. Заразяването става при консумация на заразени с вирусни частици вода и храна. Хепатит А и Е се наблюдава в райони с лоши санитарни условия, липсваща канализационна система, сред хора с лоши хигиенни навици и живеещи при неблагоприятни битови условия. Има ефикасна ваксина срещу хепатит А, лицензирана и в България.

Острият хепатит А е ендемичен за райони на Азия, Африка, Среден изток. Най-често боледуващите са деца. Заболелите възрастни в тези райони са предимно неваксинирани лица, пътуващи от други страни.

Хепатит Е се предава по фекално-орален механизъм чрез заразена вода в ендемичните региони в Азия, Африка, Мексико, Индия, а в индустриалните страни чрез недобре термично обработено месо и месни продукти.

Хепатити В, С и D се предават предимно парентерално и по полов път. Заразяване с тях може да стане при:

• кръвопреливане;
• преливане на биопродукти – напр. човешка плазма;
• трансплантация на органи от заразен донор;
• венозни и дентални манипулации;
• употреба на венозни наркотици, приложени чрез общи игли;
• татуиране и поставяне на пиърсинг;
• честа смяна на сексуални контакти;
• от майка на новородено.

Вирусните хепатити се делят още на:

• остри вирусни хепатити – завършват с възстановяване на чернодробната функция и клинично оздравяване. Остро протичане се наблюдава при хепатити причинени от всички хепатотропни вируси.

• хронични вирусни хепатити– персистират клиничните прояви и лабораторните отклонения за повече от 6 месеца. Хронифицират хепатит В, хепатит B + D и хепатит С. Напоследък има съобщения за хроничен хепатит Е, наблюдаван при имунокомпрометирани болни. Хроничен хепатит може да се развие както след клинично проявен остър хепатит, така и при липса на ясно изявен такъв – напр. за HCV- инфекция е характерно бавно прогресиране и хронифициране, без ясно проявен иктеричен синдром.

Острите вирусни хепатити протича подобно на другите инфекциозни заболявания в няколко периода:

I. Инкубационен период– периодът от заразяването до клиничната изява на заболяването. Инкубационният период е различно дълъг за различните хепатити:

• Хепатит А – инкубационния период е средно 30 дни (между 15 – 45 дни);

• Хепатит В – инкубационният период е от 30 до 180 дни (1 – 6 месеца);

• Хепатит С – инкубационния период е от няколко седмици до 6 месеца, средно 35-90 дни;

• Хепатит Е – инкубационният период е от 2 до 10 седмици;

• Хепатит D – инкубационния период е средно 35 дни. За да се развие хепатит D заразя-ването трябва да стане едновременно с HBV или в хода на хепатит В инфекция. HDV утежнява острия хепатит В.

II. Предиктеричен период – продължава около седмица;
След различно дълъг инкубационен период следва предиктеричния период, за който са характерни неспецифични симптоми като

• отпадналост и безсилие;

• загуба на апетит, понякога отвращение от храна;

• гадене и повръщане;

• тежест и болки в корема;

• болки по мускулите и ставите – по-често се наблюдава при остър хепатит В;

• втрисане, повишена температура, хрема, грипоподобни оплаквания – по-често се наблюдават при остър хепатит А.

III. Иктеричен период – продължителността му е различна и зависи от формата и тежестта на клинично протичане на хепатита. Преди развитието на иктеричния период пациентите забелязват потъмняване на урината и по-светлия цвят на изхожданията. Най-характерният признак на този период е иктер – жълтеница. Първоначално се наблюдава леко пожълтяване на склерите (бялата обвивка на окото) и лигавиците, което постепенно засяга и кожата. Интензивността на иктерът е различна – от леко изразен (субиктер) в началото до интензивно изразен. При продължително персистиране на жълтеницата, придобива зеленеещ оттенък – вердинов иктер. Жълтеницата е съпроводена с отпадналост, безсилие, оплаквания от страна на храносмилателната система – безапетитие, гадене, тежест в дясното подребрие. Обективно при прегледа се установява в различна степен увеличен по размери черен дроб, понякога и слезка, а лабораторните изследвания показват повишени стойности на чернодробните ензими – АсАТ, АлАТ, ГГТ, АФ, както и на общия и директния билирубин. В урината се открива също билирубин и увеличен уробилиноген.

IV. Реконвалесцентен период– период на възстановяване. Започва след преминаване на иктеричния период с постепенно отшумяване на оплакванията, нормализиране на цвета на кожата и склерите и намаление на чернодробните показатели. Възстановяването е с различна продължителност и зависи от тежестта на клиничното протичане и формата на преболедувания хепатит. Отпадналост, безсилие и оплаквания от храносмилателната система може да персистират дълго след клиничното оздравяване.

Типичните симптоми, които се наблюдават при острите вирусни хепатити включват:

• безапетитие;

• подуване на корема;

• гадене и повръщане;

• диарийни изхождания;

• отпадналост;

• болки по мускулите и ставите;

• тежест в дясно подребрие;

• пожълтяване на очите и кожата;

• потъмняване на урината (често сравнявана на цвят с тъмна бира);

• изхождане на светли фекални маси;

• повишена температура.

Острите вирусни хепатити могат да протекат и аниктерично – когато липсва иктер по кожата и склерите. Според тежестта на клинично протичане, острият хепатит протича като лека, средно тежка или тежка форма.

Острият вирусен хепатит може да протече и като фулминантен хепатит – мълниеносно, с бързо развитие на остра чернодробна недостатъчност, в резултат на нарушена чернодробна функция, поради увреждане на чернодробната тъкан от имунно-медиирано разрушаване на чернодробните клетки. Фулминантно протичане се наблюдава най-често при остър хепатит В.

С развитието на иктеричния период състоянието на болните бързо се влошава. Оплакват се от силно главоболие и отпадналост, сънливост, непрестанно гадене, повръщане и тежест в корема. В първите дни болните са контактни и адекватни. Със задълбочаване на чернодробното увреждане и влошаването на чернодробната функция, съзнанието също се нарушава – болните са контактни, но неадекватни, често психомоторно възбудени, дезориентирани, от тях се носи неприятна миризма – дъх на черен дроб. В този стадий се наблюдават още интензивен иктер, кръвоизливи по кожата или активно кървене от кухите органи (стомах, черва, пикочен мехур).

Прогресивното отпадане на чернодробната функция и натрупването на токсични вещества, които черният дроб не може да преработи, довежда до влошаване на общото състояние, задълбочаване на кървенето и развитие на кома – болните не реагират на болкови стимули, не се установяват рефлекси, зениците не реагират на светлина, нарушава се дишането, понижава се артериалното кръвно налягане. Изходът в голям процент от случаите е летален.