Световният ден на сепсиса – 13 септември е иницииран от Глобалния алианс за сепсис през 2012 г. и оттогава, всяка година в цял свят се организират събития за повишаване на осведомеността за сепсиса.
Според данни на Световната здравна организация (СЗО) сепсисът засяга между 47 и 50 милиона души годишно, а 20% от всички смъртни случаи в световен мащаб са свързани със сепсис. В зависимост от страната смъртността варира между 15 и над 50%. Много от оцелелите пациенти страдат от последствията от сепсиса до края на живота си.
През изминалите 2023 г. и 2024 г. , Световният ден за борба със сепсиса е преминал под патронажа на д-р Тедрос Гебрейесус – генерален директор на СЗО. Тазгодишната кампания е планирана да се проведе под мотото „5 факта × 5 действия“, подчертавайки спешната необходимост от повишаване на обществената осведоменост и насочване на политиката за борба със сепсиса.
Какво е сепсис?
Сепсисът представлява животозастрашаващо състояние, причинено от реакцията на организма към инфекция. Сепсисът се развива при свръхреакция на имунната система в отговор на възникнала инфекция.
Повечето видове микроорганизми (бактерии, гъбички, вируси ,паразити) могат да причинят сепсис. Сепсис може да възникне и при инфекции със сезонни грипни вируси, денга вируси и високозаразни патогени, които представляват заплаха за общественото здраве, като птичи и свински грипни вируси, Ебола и жълта треска.
Сепсисът често се проявява като клинично влошаване на често срещани и предотвратими инфекции, като тези на дихателните пътища, стомашно- чревния тракт и пикочните пътища, или на рани и кожа. Сепсисът често се диагностицира недостатъчно на ранен етап, когато все още е потенциално обратим.
Съществуват три стадия на сепсис: сепсис, тежък сепсис и септичен шок. Сепсисът може да възникне, докато пациент е все още в болницата, но това невинаги е така. Симптомите на сепсис включват: треска с температура над 38 °С или температура под 36 °С; сърдечен ритъм над 90 удара в минута; честота на дишане над 20 вдишвания в минута; вероятна или потвърдена инфекция.
За да диагностицира лекарят сепсис, пациентът трябва да има поне два от тези симптоми. В такива случаи е важно незабавно да бъде потърсена медицинска помощ. Изключително критично състояние е развитието на тежък сепсис, при който пациентът проявява един или повече от следните симптоми:
• петна от обезцветена кожа;
• намалено уриниране до липсващо ;
• неясна реч, объркване, промени в умствените способности;
• нисък брой тромбоцити (кръвосъсирващи клетки);
• проблеми с дишането;
• нарушени сърдечни функции;
• втрисане поради понижаване на телесната температура;
• безсъзнание;
• крайна слабост
Последици от сепсис
Въпреки че сепсисът е потенциално животозастрашаващ, заболяването варира от леко до тежко и има по-висок процент на възстановяване в леки случаи. Сепсисът не приключва с изписването от болницата. Много от оцелелите от сепсис страдат от последствията от сепсиса до края на живота си.
Те могат да включват: мускулна слабост/лоша подвижност; болки в ставите и мускулите; замъглено мислене; затруднена концентрация; лоша памет; затруднено заспиване; тревожност.
Тежкото протичане на септичните състояния води до нарастване на смъртността в подобни случаи. Според проучвания, при септичният шок има близо 50% леталитет.
Какво причинява сепсис?
Всяка инфекция може да предизвика сепсис, но следните видове инфекции са по- склонни да причинят сепсис: пневмония; инфекция в корема; инфекция в бъбреците и урогениталния тракт; инфекция на кръвта.
Възможните причини за увеличението на случаите на сепсис включват: застаряващо население (сепсисът е по-често срещан при възрастните хора); повишаване на антимикробната резистентност; нарастване на броя на хората със заболявания, които отслабват имунната система.
Кой е изложен на риск от развитие на сепсис?
Много от постиженията в съвременната медицина всъщност отслабват имунната ни система, което създава условия за тежки заболявания като сепсис. Сред тях са средствата за борба с рака (химиотерапевтични средства) и някои лекарства, използвани за лечение на тежки ревматични заболявания, стомашно-чревни заболявания или за потискане на отхвърлянето на трансплантиран орган от организма, сред които е и кортизонът.
Хората с диабет или хронични заболявания на черния дроб или бъбреците също са изложени на по-голям риск. Рутинното използване на инвазивни приспособления, като интравенозни катетри или дихателни тръби по време на болничното лечение също е фактор, увеличаващ риска от сепсис.
Освен това, постиженията в съвременната медицина, като минимално инвазивната хирургия и подобрената интензивна терапия, правят възможно извършването на големи хирургични операции при по-възрастни пациенти, което ги излага на по-голям риск от инфекции и сепсис в сравнение с по-младите пациенти.
Тези пациенти в риск се нуждаят от специфични грижи и предпазливост, включително обучение и редовни прегледи, възрастовите особености на пациентите също доринасят за увеличаване на риска, който е по-висок при малки деца (под 1 годишна възраст) и хора в напреднала възраст.
Превенция на сепсис
Сепсисът е най-честата причина за предотвратима смърт в световен мащаб. Най- добрият начин за предотвратяване на сепсиса е да се предотврати инфекцията, което може да се направи чрез:
— ваксинация ( рутинно прилагане на ваксините включени в имунизационния календар, прилагане на препоръчителни ваксини при хора изложени на висок риск от инфекциозни заболявания
— достъп до чиста вода
— хигиена на ръцете
— предотвратяване на инфекции, придобити в болница
— създаване на условия за безопасно раждане
— Осъзнатост и информираност – на пациенти и хората полагащи грижи за тях, на медицинския персонал
— прекратяване безразборното използване на антибиотици
Карта на сайта