
Грипът е една от най-заразните инфекции, чийто причинител лесно се разпространява от човек на човек при кихане и кашляне и бързо достига размерите на епидемия. Циркулацията на грипни вируси има изявена есенно-зимна сезонност. Грипът се предава по въздушно-капков път от болен човек, който кашля или киха; при допир със заразени повърхности или директно предаване по пътя ръка-нос, ръка-очи, ръка-уста, когато ръката на здравия е имала контакт с болен.
Обичайният сезонен грип засяга около 10% от населението, но при пандемия броят на заболелите може да достигне 15-40%. Възрастните хора са заразни около 1 ден преди и 5 дни след появата на симптомите. Поради по-слабата имунна система на децата, вирусът се запазва по-дълго време в организма им и те разпространяват заболяването за по-продължителен период от време – 10 и повече дни. За да оцелява за грипния вирус е характерна непрекъснатата антигенна изменчивост, която достига до всеобща възприемчивост от населението, поради липса на имунитет към циркулиращия в даден момент щам. Поради това, той може да се разпространява със значителна интензивност и ежегодно да причинява сезонни епидемии.
Световната здравна организация следи тези промени, анализира ги и издава препоръки за състава на грипните ваксини, според очакваната циркулация на грипни щамове през следващия грипен сезон. За Северното полукълбо, препоръките се изготвят през месец февруари и включват два щама на грипен вирус тип А и два щама на грипен вирус тип Б, които трябва задължително да се включат в състава на грипните ваксини за есенно-зимния сезон.
Противогрипните ваксини за сезон 2025-2026 г. според препоръките на Световната здравна организация за Северното полукълбо съдържат следните инактивирани повърхностни антигени на грипния вирус: Victoria, Croatia, Austria и Michigan / Phuket.
Ежегодните грипни епидемии са признати като един от първостепенните проблеми на съвременното здравеопазване, както поради високата заболяемост и смъртност, особено сред високорисковите групи от населението, така и поради големите разходи за домашно и болнично лечение и значителното натоварване на цялата здравна система. Грипът е характерен с остро начало, а симптомите, които предизвиква включват: главоболие, повишена температура, втрисане, суха дразнеща кашлица, възпалено гърло, хрема, отпадналост, умора, мускулни и ставни болки. В детска възраст може да се появят гадене, повръщане и диариен синдром. Основното усложнение при грип е бактериалната пневмония. При малки деца, възрастни, бременни, имунокомпрометирани лица, лица със съпътстващи хронични заболявания са възможни и първична грипна пневмония, ларингити, трахеити, бронхити, отити, синуити, перикардити, полирадикулоневрит тип Гилен-Баре.
Основното средство за профилактика на грипа и намаляване на заболяемостта, тежките усложнения и смъртност е чрез ваксинопрофилактиката. Много от случаите на грип и свързаните с него усложнения могат да бъдат предотвратени чрез съвременните ваксини срещу сезонен грип. Безплатни ваксини срещу грип за хората на и над 65 г. в България се осигуряват чрез Националната програма за периода 2023-2026 г. Програмата е от 2019 г. и цели постигане на 35 % обхват от населението до 2026 г. Имунизация срещу сезонен грип се препоръчва да се извършва всяка година, преди началото или по време на епидемичния сезон. Имунитетът се формира за около 15-20 дни след поставяне на ваксината. Имунизацията с грипни ваксини се провежда през периода октомври – ноември всяка година от общопрактикуващите лекари.
Сред основните причини за заболяемост и смъртност в света при лицата на и над 65 години са и пневмококовите инфекции, които протичат като пневмония, бактериален менингит и отит на средното ухо. Придружаващите хронични белодробни и сърдечно-съдови заболявания при лицата над 65 г. повишават риска до 6 пъти от развитие на инвазивна пневмококова болест. Заболяемостта от пневмококови инфекции е най-висока през зимата и ранна пролет. Вирусните инфекции на горните дихателни пътища, вкл. грипът са фактори благоприятстващи развитието на пневмококови инфекции. Леталитетът при пневмококови менингити достига до 80%.
Възможна е защита на здравето чрез ваксинация срещу пневмококови инфекции при общопрактикуващите лекари. Ваксината срещу пневмококови инфекции се поставя еднократно в годината в рамките на Програмата, като имунизацията може да се проведе през цялата година или едновременно с ваксината срещу сезонен грип.
Безплатни ваксини срещу пневмококи за хората на и над 65 г. в България се осигуряват също по Програмата от 2024 г. Целта е до 2026 г. да се постигне 15% обхват, като с приоритет са лицата с хронични заболявания – белодробни и сърдечно-съдови, което ги поставя във висок риск от тежко протичане при настъпила пневмоковова инфекция.