Ебола е рядко вирусно заболяване, което се среща основно в държави от субсахарска Африка.

Заразяването се осъществява чрез директен контакт с кръв или други телесни течности (напр. изпражнения, повръщани материи, пот, слюнка) на заразен човек (жив или починал), като вирусът прониква в тялото чрез нарушена кожа или лигавици (очи, нос или уста), най-често при грижа за болен, вкл. и труп или при докосване или обработка на предмети, замърсени със заразени телесни течности. Предаването може да се осъществи и чрез пряк контакт с мъртви или живи заразени животни, включително боравене с и/или консумиране на дивечово месо, или чрез посещение на пещери или мини, колонизирани от прилепи.

Причинителят на Ебола не се предава по въздушно-капков път и не се разпространява чрез случайни контакти, като например седене до болен човек, освен ако няма пряк контакт с телесни течности или заразени с тях предмети от бита и околната среда.

Инкубационният период варира от 2 до 21 дни, средно 8-10 дни. Късите инкубационни периоди вероятно се дължат на излагане на силно заразени материали (например професионално излагане чрез убождане с игла).

В повечето случаи Ебола започва внезапно като грипоподобно заболяване с повишаване на телесната температура, общо неразположение и слабост, болки в мускулите и ставите, главоболие. Впоследствие се появяват прогресивна слабост, липса на апетит, водниста диария с примеси на кръв и слуз, гадене и повръщане.

Първоначалните симптоми са неспецифични и подобни на често срещани заболявания като обикновена настинка и малария, която е широко разпространена в Африка. Следващият етап е по-тежък, с кървене от носа, кървава диария, повръщане на кървави материи, кръвонасядания по тялото, развитие на обилни вътрешни и външни кръвоизливи, водещи до шоково състояние. В последния стадий на заболяването се развива мултиорганна недостатъчност и хиповолемичен шок поради тежки загуби на течности.

Като причинител на настоящия взрив е доказан вируса Bundibugyo, за който понастоящем няма лицензирани ваксини или специфично лечение. Вирусът е съобщен за първи път през 2007 г. в окръг Bundibugyo в Уганда по време на епидемия, а последната епидемия от Bundibugyo вирус е през 2012 г. в Демократична република Конго. За сведение, епидемията от хеморагична треска Ебола през 2014/15 г. в същия регион на Африка, бе предизвикана от вируса Zaire.

Профилактични мерки за намаляване риска от заразяване:

• Добра лична хигиена.

• Избягване на пряк контакт с кръв или телесна течност от пациент или труп,както и с предмети, които може да са заразени;

• Избягване на близък контакт с диви животни и консумация на месо от дивеч;

• Избягване на сексуален контакт без използване на предпазни средства;

Ако човек е пребивавал в район, засегнат от епидемията и е бил изложен на пряк контакт с каквато и да било телесна течност от заразен човек или животно, или от заразен човешки или животински труп, или ако е имал сексуален контакт с вече оздравели болни, следва, без отлагане да се потърси медицинска помощ.

С цел предотвратяване на пренасяне за инфекцията на медицинския персонал и други лица, е необходимо да се уведоми лечебното заведение за предприемане на предпазни мерки за приемането на пациент със такова заболяване.